Възгледите на Камен Донев

Колко често хората се смеем? Не особено много и това е тъжно. Лошото е, че винаги се нуждаем от нещо или някои за да ни разсмее. А някои хора съвсем сами успяват да се забавляват благодарение на своето въображение и талант. Пример за това е Камен Донев, който от 2007 радва зрителите със своя моноспектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество". Впечатлена съм от това, че той съвсем само го е измислил и режисирал! Който го е гледал, знае за какво забавление става въпрос, а който не е - спешно се нуждае от тази жизненоважна доза смях и веселие!
Бях гледала Камен още преди да успея да се сдобия с билет за Възгледите, което ме мотивира още повече да го гледам. Няма как да не се поклониш пред таланта на този човек, каквото и да играе - той е и остроумен, и забавен, и сериозен и т.н и винаги обира овациите на публиката. За мой късмет ми се случи да гледам моноспектакъла му през лятото на лятната сцена в парка на Военната академия. Какво по-хубаво от това да си сред природата и да се наслаждаваш на едно представление?! Разбира се местата бяха пълни, хората нямаха търпение Камен да се появи и не след дълго "смехотерапията" започна. Ето една малка част от монолога му, с който започва:

“Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата. Това се вижда най-добре през почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното. Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното – да го направи  по-хубаво. Просто като боб.Темата, с която ще се занимавам, е: преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на  хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с  житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделеното време в личен план.”

И всичко това продължава около два часа и малко - два час смях, смях, смях и отново смях. Не мога да пресъздам всички емоции, но ще кажа, че хората буквално се заливаха от смях и не можеха да си поемат въздух. И паралелно със всичкото това забавление, Камен засегна много и различни болни теми на българското общество, но по един много елегантен начин. Харесаха ми много от скечовете му - пешеходната пътека и описването на картината бяха страшно смешни! Имаше и много народни танци - от ръченицата, та чак до копаница за катарзис! Истината е, че и да искам, не мога да намеря нито един недостатък на постановката - на това казвам аз стойностно представление, което си струва всеки лев! Дали бих отишла отново? Разбира се, при първа възможност! А сега се радвам, че ще имам шанса да присъствам на премиерата на новия му моноспектакъл на 14-ти април в Зала 1 на НДК - Възгледите на един учител за всеобщата просвета.. Нямам търпение!
Така че, ако успеете да си намерите билети, приятно гледане! :)