
Постановъчен екип
спектакъл на Александър Морфов; сценография и костюми - Елена Иванова; хореография - Мила Искренова
С участието на
Деян Донков, Рени Врангова, Стоян Алексиев, Иван Бърнев, Емил И. Марков, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефан Къшев, Йордан Петков, Валентин Ганев, Теодор Елмазов, Вяра Табакова, Иван Юруков, Виктор Танев, Любомир Петкашев, Илиана Коджабашева и други
Кен Киси написва „Полет над кукувиче гнездо", докато работи като нощен пазач в психиатрична клиника за ветерани. Романът набира популярност. Кърк Дъглас, който изиграва ролята на Макмърфи, купува правата на книгата и наема драматурга Дейл Васерман за сценична адаптация. „Обичам изключително темата за бунта на индивида срещу обществото" – споделя за пиесата от своя страна Васерман. Александър Морфов предлага свой сценичен вариант без да използва изцяло познатата сценична адаптация.
Бях се наслушала на много коментари за тази постановка - и от познати, и от непознати. И всички мнения бяха положителни.А и как няма щом режисьорът е Сашо Морфов?! Та, реших и аз да отида да видя какво пък и е толкова впечатляващото.
Фоайето на Народния е оживено. "Залата ще бъде пълна"- мисля си. Когато влизам, гледката към сцената ме накара да ококоря очи и да кажа просто "Леле!". Стъклени маси, стъклен под... Всичко обещава един наистина хубав спектакъл.
Главна роля - Деян Донков. Не бих могла да предположа кой би могъл да изиграе този образ, освен него. Бунтар, независим, свободен (според неговите представи), забавен. Рени Врангова - строгата и студена сестра Речид. Иван Бърнев - заекващия и страхлив Били Бибит. Този образ е най-трудният (за мен), и неслучайно Иван Бърнев винаги обира овациите на публиката. Второстепенните роли също биват перфектно представени от актьорите.
Зрителят 3 часа и 40 мин. се потапя в действието и изживява мъките и надеждите на героите. Финалът е най-запомнящото се нещо и именно той прави постановката така емоционална!
Сигурна съм, че много хора са гледали филма или книгата, но според мен Морфов е направил нещо съвсем различно, което се харесва на публиката и пълни залата всеки път. До днешна дата съм я гледала вече четири пъти и ще продължавам да ходя, да се смея и да плача. Препоръчвам я на всеки! :)
Всичко хубаво, само дето не съм съгласна, че финалът е онова, което я прави емоционална! :)
ОтговорИзтриване