Моноспектакли

Камен Донев

1. Възгледите на един учител за всеобщата просвета
Каквото и да кажа за Камен би било малко и недостатъчно. Човек, който изтъква по един забавен начин изтъква българските черти, и все пак те кара да се замислиш. Във тази втора част Камен близо два часа се раздаде с танци (джаз, грузински танц, мексикански танц, индийски танц и др.), песни, истории. В началото имаше изпълнение на циганска песен, посветена на Тодор Колев, след което Камен направи анализ на триптих от мексиканския гений Матито Похорон. Последваха епизоди за родителите и как те възпитават децата си, ученически бисери, защо чужденците обичат да пътуват по българските пътища - защото не знаят къде ще стигнат, пътните маркировки само загатват за себе си. Донев постави и диагнозата на българското дете: "любимата ти играчка е лъжицата, а в последно време черпакът". Интересен бе и епизодът с русите шофьорки и българските абитуриентки.
Като цяло спектакълът много ми хареса, но според мен първата част е с една идея по-интересна и забавна.

2. Контрабасът 

Валентин Ганев

Този моноспектакъл не ми допадна лично на мен. Много харесвам Вальо Ганев и може би затова очаквах повече. Героят е контрабасист, на който му предстои важно премиерно представление в операта и той се чуди дали да отиде. А причината за неговата колебливост е ясна - жена на име Сара. Заради нея той рискува не само кариерата си, но и да бъде убит от бодигард. Режисьорът е Пламен Марков, който държи винаги зрителят да остане изненадан. Много хора одобриха пиесата, мен просто не ме грабна, но изпълнението на Вальо беше прекрасно.







3. Господин Ибрахим и цветята на Корана 

Мариус Донкин

Към всеки един моноспектакъл тръгвам с особен скептицизъм, че няма да ми хареса, но тук меко казано останах очарована. Мариус е просто прекрасен. Текстът е изключително силен и въздействащ и цялата публика се потапя в историята на Момо - героят, който всеки един от нас би могъл да бъде.
Историята започва много просто - на 11 години еврейчето Мойсей чупи своята касичка и отива при жриците на любовта на ул.Паради. Баща му е в депресия, майка му си е тръгнала, а малко по-късно се запознава с арабина Ибрахим от бакалията отсреща. Заражда се едно силно приятелство, всичко започва да добива смисъл.  Един ден господин Ибрахим осиновява Момо, купува кола и двамата тръгват на пътешествие, което ги изправя пред най-важните кръстопътища в живота им. Историята може да изглежда проста, но е философска, изпълнена с мъдрост и обич. Декорите са пестеливи и няма какво да разсейва зрителя. След такава история е трудно да не ти насълзят очите. Силно препоръчвам!

4. Едно малко радио

Мая Новоселска

Когато гледах този спектакъл, разбрах защо Мая има "Икар" за "Главна женска роля". Спектакълът започва с явяване на кандидатчовешки изпит и след това героинята еволюира в актриса, която заема единствената свободна бройка за жена. Бива завладяна от емоциите, мечтите, пише писма с бял конец, чийто получател отново е тя. Разказва ни за истории, които не са й се случили, пие от огромен бял бушон и навива мелничка за месо, която се превръща в кинокамера. Един смешно-тъжен спектакъл за малкия човек с големите мечти, изигран прекрасно от българският Чарли Чаплин в женски пол - Мая Новоселска.
На много места си личи стилът на Теди, музиката е много приятна, а сценографията е проста, но интересна. Мая със сигурност ще ви впечатли. Гледайте!

5. Секс, наркотици и рокендрол (ТБА)
Спектакъл, играещ се вече 20 години. Спектакъл, в който можем да видим Ивайло Христов в пълната му светлина като актьор, умело превъплащаващ се в различни комични и тъжни образи - от уличен неудачник до преуспяващ бизнесмен. Това, което свързваше образите бяха техните страхове, защото всеки се бореше за своята независимост и мъжка свобода. Спектакълът засегна множество житейски теми: как обществото се превръща в роботи, манипулирано от медиите, как е подложено на псевдодарителски кампании и други. Дони и Коцето Калки изпяха множество песни познати на вече няколко поколения. Залата беше препълнена и със сигурност знам, че този спектакъл ще се играе още дълго време. Препоръчвам!

Коцето Калки, Дони и Ивайло Христов

Радослав Йорданов 

6. RED
Моноспектакъл на младия актьор Радослав Йорданов, който наистина много ме впечатли със своя хъс и добрата си игра. Той представи "Секс, наркотици и рокендрол" (за който писах горе) в една по-различна светлина. С малкото декор, който представляваше една маса с бутилки от бира + стол, той се превъплати и ни представи  различни образи. Бих могла да направя забележка единствено за дългата сцена с наркомана, иначе всичко беше чудесно. Гледайте го и няма да се разочаровате. Определено вярвам, че ще има страхотен успех за напред. Желая му много късмет!






7. Живак

Димитър Живков

Когато бъдеш разтърсен от нещо, особено от спектакъл, трудно намираш точните думи с които да опишеш емоциите, които си изпитал. Истината е, че не съм имала намерение да посетя спектакъла и всичко се случи съвсем случайно. Този път той се играеше с благотворителна цел – парите от билетите ще отидат за реставрирането на руските паметници в Блъгария.
За първи път гледам Димитър Живков, но той от раз ме спечели с неговия моноспектакъл „Живак“. Смятам че за един актьор е твърде голяма лъжица да създаде моноспектакъл, който да е сполучлив, но тук изпълнението беше блестящо.  Историята преплита различни случки, герои, емоции. Зрителят преминава от състояние на бурен смях, до сълзи, защото аз лично се просълзих накрая. Героите са много различни, със специфични черти на характера си, които са представени само от един единствен актьор.
Историята започва със бизнесмена Здравко Димитров, който препрочита своята реч,малко  преди да я каже на годишнината на фирмата му и преди да направи най-голямата сделка в компанията, а именно да продаде земите от селото си. Когато се поглежда в огледалото той си спомня своето детство, годините в казармата, запознанството с най-добрия му приятел Снайпера, първата му любов Ана и първото му дете Калина.  Спомня си всички случки и накрая взема важно решение в живота си.
Димитър Живков с лекота ни превежда през множество забавни и не чак толкова забавни случки, показва живота на хората от селото със спецфичния врачански диалект и ни кара напълно да се потопим в историята. Зрителят съпреживява емоциите на героите и може би успява да се припознае в някои моменти.
„Живак“ се оказа един от най-добрите спектакли, които съм гледала до сега. А наградата „Аскеер“  за Изкряваща зведа на Димитър Живков е напълно заслужена!

Постановки от Малък градски театър

1. Охранители

Пиеса, играеща се вече над 10 години, добри актьори, почти никакъв декор и страхотно желание за игра! Така бих описала една от постановките на Малък Градски Театър. Участват Филип Аврамов, Георги Къркеланов, Петър Калчев и Съни Сънински, който е в ролята и на режисьор. Четиримата актьори ни въвличат в една много интересна, но също така и поучителна история. С "декорът" от 4 метални тръби и една врата, те успяват да ни отведат в една дискотека, където са охраната и разказват на публиката една вечер от тяхната работа. Случват им се както забавни, така и не толкова смешни случки. Зрителят сам си вади поуката. Аз лично се разчувствах накрая и препоръчвам постановката с две ръце!
П.П Родители, заведете децата си на това! :)


2. Недоразбраната цивилизация 

Когато отивате да гледате постановка на Теди Москов, никога не си мислете, че ще гледате нещо класическо, но при всички положения ще бъде забавно. Такава е и тази негова пиеса. Нашата история той я пресъздава по един забавен начин - разказва ни за произхода на шопската салата, какво се е получило от обединението на племената туршийци и ракийци, истината за Априлското въстание, неволите на българите в чужбина, както и актуалните теми за екологията и отношението на българина към опазването на природата. Пиесата е направена под формата на кратки скечове, където талантливите актьори от МГТ Илка Зафирова, Филип Аврамов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Евгени Будинов и др. ни разсмиват, осмивайки слабите ни места. Хареса ми! :)

3. Когато дъждът спря да вали 

Пиесата започва в бъдещето, годината е 2039, мъж крещи, риби падат от небето. Една сериозна пиеса, която засяга проблема за общуването между хората, за връзките в семейството, пиеса, която ни разказва не за апокалипсиса навън, а за този вътре в нас. С постоянните ретроспекции - ту в миналото, ту в настоящето, зрителят не само че гледа, а и мисли, потапя се в съдбите на героите и ги изживява заедно с тях. Декорът и интересен и представлява купища от шайги, подредени като стени на колела. Определено трябва да се гледа 1+ пъти, за да се разбере точно смисъла и посланията, които автора се опитва да предаде. Режисьорката е Зорница София Попганчева, която дебютира с тази постановка. Участват Илка Зафирова, Пенко Господинов, Иво Аръков, Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова и Петър Калчев.

4. Суматоха 

Постановка, с която МГТ откри този сезон. Режисьорът е Мариус Куркински, и аз за пореден път се убедих, че добрите актьори не стават за режисьори. Вярно, одобрих неговия Ревизор в НТ, но тук не ми хареса. Тези два часа ми се сториха безкрайно дълги. Многобройните и еднакви разкази за лисицата определено писваха и скуката остана до края. Но актьорите бяха много добре - харесаха ми Сашо Кадиев и Владимир Зомбори. На мен не ми хареса като цяло, както и на моята компания и не я препоръчвам.

"Ревизор" в стил Мариус

от Н.В.Гогол
режисьор: Мариус Куркински
сценография: Никола Торманов
художник: Анна Панайотова
композитор: Емилиян Гацов
участват: Мариус Куркински, Владимир Карамазов, Рени Врангова, Александра Василева, Веселин Анчев, Йосив Шамли, Павлин Петрунов, Сава Драгунчев, Пламен Пеев, Валентин Балабанов, Леонид Йовчев, Юлиан Вергов, Виктор Танев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Калин Яворов и др.

Спектакъл от Руския сезон на Народния театър, който аз сега успях да гледам. Не че нямаше билети, а негативните мнения в интернет наистина ме отказваха. И все пак реших да гледам, за да направя една съпоставка между този Ревизор и "онзи" в театър София.
Често казано бях скептично настроена предвид режисьора на спектакъла, а именно Мариус, защото съм гледала неговата Суматоха в МГТ, която не харесах. Но тук той успя да ме впечатли не само с режисьорските решения, а и с неговата игра. Сценографията не е кой-знае-колко мащабна и уникална, но изключително ефекта - стени като огледала, полилеи... Костюмите също ми харесаха - интересни и според мен съвсем точни за този спектакъл. Актьорската игра беше на ниво. Много харесах Мариус, Леонид и Рени! Като цяло всичко ми хареса, с изключение на две неща. Първо: Владимир Карамазов. Не можах да го възприема в тази негова роля и за мен тя е твърде неподходяща за него. Второ: времетраенето. Тези 3 часа и 40 минути успяват да отегчат публиката и ако пиесата беше съкратена поне до 3 часа, щеше да е доста по добре. Жалко, че залата беше почти празна, а спектакълът наистина не е лош. И ако трябва да избера кои вариант е по-добър, смятам да се спра на варианта на Мариус, но за главна роля Калин Врачански се списва 100 пъти по-добре в сравнение със своя колега. Препоръчвам! :)

Възгледите на Камен Донев

Колко често хората се смеем? Не особено много и това е тъжно. Лошото е, че винаги се нуждаем от нещо или някои за да ни разсмее. А някои хора съвсем сами успяват да се забавляват благодарение на своето въображение и талант. Пример за това е Камен Донев, който от 2007 радва зрителите със своя моноспектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество". Впечатлена съм от това, че той съвсем само го е измислил и режисирал! Който го е гледал, знае за какво забавление става въпрос, а който не е - спешно се нуждае от тази жизненоважна доза смях и веселие!
Бях гледала Камен още преди да успея да се сдобия с билет за Възгледите, което ме мотивира още повече да го гледам. Няма как да не се поклониш пред таланта на този човек, каквото и да играе - той е и остроумен, и забавен, и сериозен и т.н и винаги обира овациите на публиката. За мой късмет ми се случи да гледам моноспектакъла му през лятото на лятната сцена в парка на Военната академия. Какво по-хубаво от това да си сред природата и да се наслаждаваш на едно представление?! Разбира се местата бяха пълни, хората нямаха търпение Камен да се появи и не след дълго "смехотерапията" започна. Ето една малка част от монолога му, с който започва:

“Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата. Това се вижда най-добре през почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното. Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното – да го направи  по-хубаво. Просто като боб.Темата, с която ще се занимавам, е: преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на  хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с  житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделеното време в личен план.”

И всичко това продължава около два часа и малко - два час смях, смях, смях и отново смях. Не мога да пресъздам всички емоции, но ще кажа, че хората буквално се заливаха от смях и не можеха да си поемат въздух. И паралелно със всичкото това забавление, Камен засегна много и различни болни теми на българското общество, но по един много елегантен начин. Харесаха ми много от скечовете му - пешеходната пътека и описването на картината бяха страшно смешни! Имаше и много народни танци - от ръченицата, та чак до копаница за катарзис! Истината е, че и да искам, не мога да намеря нито един недостатък на постановката - на това казвам аз стойностно представление, което си струва всеки лев! Дали бих отишла отново? Разбира се, при първа възможност! А сега се радвам, че ще имам шанса да присъствам на премиерата на новия му моноспектакъл на 14-ти април в Зала 1 на НДК - Възгледите на един учител за всеобщата просвета.. Нямам търпение!
Така че, ако успеете да си намерите билети, приятно гледане! :)

На няколко театъра - втора част

6. Ревизор (театър София)
от Николай Василиевич Гогол
режисьор: Бойко Богданов
превод: Христо Радевски
сценография и костюми: Петя Стойкова
музикален ръководител: Данко Йорданов
Участват: Мария Сапунджиева, Невена Калудова/Мария Райнова, Йорданка Любенова, Милена Живкова, Лилия Маравиля, Сава Пиперов, Калин Врачански и др.

В първа част писах, как "Коварство и любов" на този театър не ми хареса, и въпреки всичко реших да му дам втори шанс. Избрах "Ревизор" неслучайно, защото това всъщност е първата ми постановка в живота и си спомням, че като я гледах много се смях и ми беше много приятно. Та, този път не се получи точно така. Според мен цялостната игра беше доста несериозна и единствено Калин Врачански и Мария Сапунджиева успяваха да замажат положението. Първата част беше доста по-интересна от втората, но въпреки всичко отново не можаха да ме спечелят като зрител. И хората, с които го гледах, не им хареса. Явно не бях единствена...

7. Лов на диви патици
Не бих нарекла това театър. По-скоро АНТИтеатър. Дори не искам да коментирам тази постановка, защото нищо хубаво не мога да измисля да кажа, колкото и да ми се ще. Адмирации към актьорите, че са се навили да участват в подобно нещо!

8. Тестостерон
от Анджей Сарамонович
превод - Йоанна Попова
постановка - Пламен Панев;
сценография - Татяна Димова и Ралица Русева;
С участието на
Филип Трифонов, Захари Бахаров, Добрин Досев, Малин Кръстев, Герасим Георгиев, Стефан Денолюбов, Васил Сумрачки, Кирил Бояджиев

Едно приятно представление, след всичките лоши неща на които попадах тогава. Играе се в Сълза и Смях и представя това как няколко мъже връхлитат в ресторант, идвайки от една несполучлива сватба, като влачат пребит човек. Какво всъщност е станало? Дали пребитият наистина е невинен, както упорито твърди? Защо булката най-неочаквано е заявила: "Моето сърце принадлежи на друг"? Къде се е изгубил нещастният младоженец и защо келнерът в ресторанта никога не може точно да обясни как се стига до тоалетната? Това са само част от въпросите, от които тръгва да се разплита сюжетът на "Тестостерон", комедията,  превърнала се в абсолютен хит за полския театър. Отидете и открийте сами отговорите на тези въпроси. :)

9. Изобретателната влюбена
от Лопе де Вега
постановка: Елена Панайотова
музика: Асен Аврамов
художник: Анна Кирилова
хореограф: Вероника Петрова
участват: Светлана Янчева, Жени Александрова-Лечева, Пенко Господинов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Христина Караиванова, Иво Аръков, Владимир Димитров

Никога не бях посещавала този театър преди и останах очарована от това, което гледах. Наистина много ми хареса! Актьорите се раздаваха напълно, музиката беше чудесно подбрана. Хареса ми това, че на сцената нямаше почти никакви декори с изключение на маса и няколко стола, а артистите успяха да направят така, че декорът да бъде най-малкият проблем. Накратко пиесата засяга темата за любовта и до какво е способен да стигне човек, когато е влюбен. Гледайте! :)

10. Козата или коя е Силвия

Михаил Билалов и Бойка Велкова

Превод: Харалампи Аничкин
режисьор: ЯВОР ГЪРДЕВ
сценография и костюми: НИКОЛА ТОРОМАНОВ
музика: КАЛИН НИКОЛОВ
С участието на: БОЙКА ВЕЛКОВА, МИХАИЛ БИЛАЛОВ, ЮЛИАН ВЕРГОВ, ИВО АРЪКОВ

Нямах никакви очаквания, знаех горе-долу за какво иде реч и отидох просто ей така. И постановката нито ме шокира, нито ме зашемети, нито ми хареса, нито не ми. Странна работа!
Историята: текстът ни въвлича в една седмица от живота на успелия архитект Мартин, който навършва 50 години, печели награда и нов проект. Той има успешен брак от 22 години с интелигентната Стиви. Мартин и Стиви продължават да са влюбени един в друг, да се подкрепят, да си помагат и да се уважават - забележително постижение в днешно време. Имат и син, който е гей. Но впоследствие идеалната картинка е разбита, защото Мартин прави пред приятеля си журналист Рос признанието – че от 6 месеца е влюбен и има сексуална връзка със Силвия...която се оказва коза! Рос разкрива всичко на Стиви. Следват конфликти между Мартин и Стиви и сина им, които накрая завършват с убийство. Една нетипична пиеса, която не е за всеки вкус.

На няколко театъра - първа част

В няколко такива публикации ще споделя кратко мнение, за неща, които съм гледала преди и вече нямам толкова ясни спомени. 

1. Отело 
Превод: Любомир Огнянов - Ризор
Постановка и сценична версия: ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА
Сценография и костюми: ВАСИЛ АБАДЖИЕВ
Музикално оформление: ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА
С участието на:
ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, ДЕЯН ДОНКОВ, ЛЕОНИД ЙОВЧЕВ, ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЕСЕЛИН АНЧЕВ, ВЛАДИСЛАВ ВИОЛИНОВ

За тази постановка не съм сигурна какво точно трябва да кажа... Единственото което знаех, е че ще бъде тежка, и съответно беше. Да се поставя Шекспир на сцена е изключително предизвикателство за един режисьор и съм леко скептична към тези представления. Но в интерес на истината ми хареса. Музиката беше напрягаща, костюмите-на място, играта-перфектна! В представлението участват само мъже, макар че има и две женски роли, които се изпълняват от Владо Карамазов и Юлиан Вергов. Разбира се, Деян Донков е главна роля (Отело) и на мен много ми хареса това, че го видях в един различен образ.Основната тема на пиесата е любовта, доверието, приятелството и предателството. Краят е фатален и както казах, представлението е тежко за изнасяне и на днешна дата вече не се играе.

2. Сирано дьо Бержерак
Превод: Веселин Ханчев
Постановка СТЕФАН МОСКОВ; сценография ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ; костюми СВИЛА ВЕЛИЧКОВА; музика АНТОНИ ДОНЧЕВ
С участието на:
ДЕЯН ДОНКОВ, АНА ПАПАДОПУЛУ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, САВА ДРАГУНЧЕВ, ТЕОДОР ЕЛМАЗОВ, ВИКТОРИЯ КОЛЕВА, ХРИСТО ТЕРЗИЕВ, ЛЕОНИД ЙОВЧЕВ

Едно много приятно за гледане представление. Голямата зала на Народния се превръща в приказка пред зрителите, един различен свят... В тази пиеса отново главната тема е любов. Сирано (Деян Донков) е влюбен в Роксана (Ани Пападопулу), но поради гърбавия си и грозен нос, се срамува да й признае какво чувства към нея. И тук ще си кажете, че всъщност Сирано няма никакви добри качества, но ще сгрешите - той пише прекрасни стихове. Ако си задавате въпроса дали тази приказка ще свърши със щастлив край и  дали любовта ще оцелее накрая, отидете и вижте сами! Ще останете изненадани. :)

3. Коварство и любов

от Фридрих Шилер
Режисьор и сценография - Стайко Мурджев
Костюми - Невяна Кавалджиева
Музика - Петър Дундаков
Пластика - Мила Искренова
Участват:
Ириней Константинов, Калин Врачански, Йоанна Темелкова, Пламен Манасиев, Росен Белов, Мартин Гяуров, Лилия Маравиля и др.

Реших да сменя малко обстановката и се прехвърлих на театър София. И сгреших. Цялата история беше поднесена доста сериозно и сухо според мен. Хората, с които бях, също не им допадна. Единственият забавен персонаж беше героя на Мартин Гяуров, който от време на време разсмиваше публиката. Откъм сценография и игра ми хареса. Но нищо повече.

4. Дневникът на Дракула 

Музика: Емилиян Гацов
Хореография: Мила Искренова
Сценография и костюми: Нина Пашова
Текст: Милена Фучеджиева
Мултимедия: Никола Налбантов
Участват: Деян Донков, Биляна Петринска и балет Арабеск

Постановка, която си остана неразбрана за мен. Не съм фен на балета и танцовото изкуство като цяло и явно за това не можах да вникна в съдържанието и посланието. Определено втори път няма да ходя, но който обича такъв вид театър, нека гледа. :)

5. Железният светилник

от Димитър Талев
режисьор – Асен Шопов
сценография – Асен Шопов
костюми – Цвета Маринова
музикално оформление – Асен Шопов .
Участват - Васил МИХАЙЛОВ, Нели МОНЕДЖИКОВА, Ангел ГЕНОВ, Александра СЪРЧАДЖИЕВА, Таня ПАШАНКОВА, Милен МИЛАНОВ, Тигран ТОРОСЯН, Меглена КАРАЛАМБОВА, Йоана БУКОВСКА, Лидия ИНДЖОВА, Георги КАДУРИН, Антоанета ДОБРЕВА – НЕТИ, Явор БАХАРОВ и др.

Ето тук отново ми се губят думите. Честно - нито ми хареса, нито не ми хареса. В началото беше страааашно монотонно и бавно действието. Личеше си, че всички актьори даваха всичко от себе си, но когато една пиеса не е направена както трябва, спасение няма. Бавно минаваха минутите. Единствено Ангел Генов ми направи най-силно впечатление, а Явор Бахаров спокойно можеше да вземе Икар или направо Оскар за "най-изкуствено падане"! Друг актьор, който ми хареса е Тигран Торосян. Та, другите харесаха нещото, което гледахме и навярно проблемът е в мен и в моето разбиране за добра пиеса.

Ричард |||

По едноименната пиеса на У. Шекспир,
Сценичен вариант и режисура: Пламен Марков, Сценография и костюми: Мира Каланова,
Музика: Калин Николов,
В ролите: Стоян Радев, Михаил Мутафов, Александър Александров, Пламен Димитров, Владислав Виолинов, Благой Бойчев, Мария Гинкова, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова и др.

Още от миналия сезон имах желание да гледам тази постановка (главно заради спечелените три Икара), но поради това, че се играеше във Варна, нямах тази възможност. След дълго чакане, разбрах, че февруари ще гостуват в София и веднага се сдобих с билети. За разлика от миналата година, когато беше в Народния, сега е в Сатиричния. Не че имам претенции, къде да го гледам, де..  Та, залата беше доста пълна. Присъстваха и много артисти, като например Койна Русева и Стефания Колева. И ето, предупреждават ни да изключим телефоните си, защото скоро ще започне, светлините угасват и започва, НО нещо не е наред - една от завесите не иска да се прибере. Но какво толкова, технически проблеми... Докато чакаме, проблемът да бъде отстранен, режисьорът Пламен Марков, ни забавлява със смешни случки, а половината зала е излязла навън да пуши. След 15 минути борба с техниката, всичко вече е ОК и представлението започва отново.
Има няколко важни фактора, които правят пиесата така успешна:
Първо - музиката. Със започването на постановката, няма как да не харесаш музиката която звучи. Тя е дело на гениалния Калин Николов, пред който аз оставам възхитена. Този човек заслужава всяка година да бъде номиниран за Икар и задължително да го печели!
Второ - сценографията. През цялото време сцената е заета от нещо като огромен подвижен макет на мост, който заема различни позиции и изпълнява различни функции – като мост, като широка улица или като средство, върху което се случват отделни епизоди. Костюмите също бяха перфектно изработени и в съответствие с епохата.
Трето - Стоян Радев в ролята на Ричард 3. Тук той е просто н-е-в-е-р-о-я-т-е-н! Напълно заслужен Икар за главна мъжка роля, защото той е във вихъра си и успява перфектно да се превъплати в ролята на безскрупулния и наситен с крайно отрицателни качества крал. Но по някакъв начин Стоян успява да го представи, така че той да печели симпатиите на зрителите, въпреки лошите черти в характера му. Друг актьор, който ме впечатли е Владислав Виолинов в ролята на хладнокръвния убиец Тиръл. Макар че има не толкова голямото присъствие и малко реплики, той бе много естествен и публиката определено го забеляза.

Стоян Радев 

В заключение мога да кажа, че ми се ще този театър да гостува повече в София, защото според мен има доста силни представления, които заслужават да бъдат видяни от повече хора. :)