Моноспектакли

Камен Донев

1. Възгледите на един учител за всеобщата просвета
Каквото и да кажа за Камен би било малко и недостатъчно. Човек, който изтъква по един забавен начин изтъква българските черти, и все пак те кара да се замислиш. Във тази втора част Камен близо два часа се раздаде с танци (джаз, грузински танц, мексикански танц, индийски танц и др.), песни, истории. В началото имаше изпълнение на циганска песен, посветена на Тодор Колев, след което Камен направи анализ на триптих от мексиканския гений Матито Похорон. Последваха епизоди за родителите и как те възпитават децата си, ученически бисери, защо чужденците обичат да пътуват по българските пътища - защото не знаят къде ще стигнат, пътните маркировки само загатват за себе си. Донев постави и диагнозата на българското дете: "любимата ти играчка е лъжицата, а в последно време черпакът". Интересен бе и епизодът с русите шофьорки и българските абитуриентки.
Като цяло спектакълът много ми хареса, но според мен първата част е с една идея по-интересна и забавна.

2. Контрабасът 

Валентин Ганев

Този моноспектакъл не ми допадна лично на мен. Много харесвам Вальо Ганев и може би затова очаквах повече. Героят е контрабасист, на който му предстои важно премиерно представление в операта и той се чуди дали да отиде. А причината за неговата колебливост е ясна - жена на име Сара. Заради нея той рискува не само кариерата си, но и да бъде убит от бодигард. Режисьорът е Пламен Марков, който държи винаги зрителят да остане изненадан. Много хора одобриха пиесата, мен просто не ме грабна, но изпълнението на Вальо беше прекрасно.







3. Господин Ибрахим и цветята на Корана 

Мариус Донкин

Към всеки един моноспектакъл тръгвам с особен скептицизъм, че няма да ми хареса, но тук меко казано останах очарована. Мариус е просто прекрасен. Текстът е изключително силен и въздействащ и цялата публика се потапя в историята на Момо - героят, който всеки един от нас би могъл да бъде.
Историята започва много просто - на 11 години еврейчето Мойсей чупи своята касичка и отива при жриците на любовта на ул.Паради. Баща му е в депресия, майка му си е тръгнала, а малко по-късно се запознава с арабина Ибрахим от бакалията отсреща. Заражда се едно силно приятелство, всичко започва да добива смисъл.  Един ден господин Ибрахим осиновява Момо, купува кола и двамата тръгват на пътешествие, което ги изправя пред най-важните кръстопътища в живота им. Историята може да изглежда проста, но е философска, изпълнена с мъдрост и обич. Декорите са пестеливи и няма какво да разсейва зрителя. След такава история е трудно да не ти насълзят очите. Силно препоръчвам!

4. Едно малко радио

Мая Новоселска

Когато гледах този спектакъл, разбрах защо Мая има "Икар" за "Главна женска роля". Спектакълът започва с явяване на кандидатчовешки изпит и след това героинята еволюира в актриса, която заема единствената свободна бройка за жена. Бива завладяна от емоциите, мечтите, пише писма с бял конец, чийто получател отново е тя. Разказва ни за истории, които не са й се случили, пие от огромен бял бушон и навива мелничка за месо, която се превръща в кинокамера. Един смешно-тъжен спектакъл за малкия човек с големите мечти, изигран прекрасно от българският Чарли Чаплин в женски пол - Мая Новоселска.
На много места си личи стилът на Теди, музиката е много приятна, а сценографията е проста, но интересна. Мая със сигурност ще ви впечатли. Гледайте!

5. Секс, наркотици и рокендрол (ТБА)
Спектакъл, играещ се вече 20 години. Спектакъл, в който можем да видим Ивайло Христов в пълната му светлина като актьор, умело превъплащаващ се в различни комични и тъжни образи - от уличен неудачник до преуспяващ бизнесмен. Това, което свързваше образите бяха техните страхове, защото всеки се бореше за своята независимост и мъжка свобода. Спектакълът засегна множество житейски теми: как обществото се превръща в роботи, манипулирано от медиите, как е подложено на псевдодарителски кампании и други. Дони и Коцето Калки изпяха множество песни познати на вече няколко поколения. Залата беше препълнена и със сигурност знам, че този спектакъл ще се играе още дълго време. Препоръчвам!

Коцето Калки, Дони и Ивайло Христов

Радослав Йорданов 

6. RED
Моноспектакъл на младия актьор Радослав Йорданов, който наистина много ме впечатли със своя хъс и добрата си игра. Той представи "Секс, наркотици и рокендрол" (за който писах горе) в една по-различна светлина. С малкото декор, който представляваше една маса с бутилки от бира + стол, той се превъплати и ни представи  различни образи. Бих могла да направя забележка единствено за дългата сцена с наркомана, иначе всичко беше чудесно. Гледайте го и няма да се разочаровате. Определено вярвам, че ще има страхотен успех за напред. Желая му много късмет!






7. Живак

Димитър Живков

Когато бъдеш разтърсен от нещо, особено от спектакъл, трудно намираш точните думи с които да опишеш емоциите, които си изпитал. Истината е, че не съм имала намерение да посетя спектакъла и всичко се случи съвсем случайно. Този път той се играеше с благотворителна цел – парите от билетите ще отидат за реставрирането на руските паметници в Блъгария.
За първи път гледам Димитър Живков, но той от раз ме спечели с неговия моноспектакъл „Живак“. Смятам че за един актьор е твърде голяма лъжица да създаде моноспектакъл, който да е сполучлив, но тук изпълнението беше блестящо.  Историята преплита различни случки, герои, емоции. Зрителят преминава от състояние на бурен смях, до сълзи, защото аз лично се просълзих накрая. Героите са много различни, със специфични черти на характера си, които са представени само от един единствен актьор.
Историята започва със бизнесмена Здравко Димитров, който препрочита своята реч,малко  преди да я каже на годишнината на фирмата му и преди да направи най-голямата сделка в компанията, а именно да продаде земите от селото си. Когато се поглежда в огледалото той си спомня своето детство, годините в казармата, запознанството с най-добрия му приятел Снайпера, първата му любов Ана и първото му дете Калина.  Спомня си всички случки и накрая взема важно решение в живота си.
Димитър Живков с лекота ни превежда през множество забавни и не чак толкова забавни случки, показва живота на хората от селото със спецфичния врачански диалект и ни кара напълно да се потопим в историята. Зрителят съпреживява емоциите на героите и може би успява да се припознае в някои моменти.
„Живак“ се оказа един от най-добрите спектакли, които съм гледала до сега. А наградата „Аскеер“  за Изкряваща зведа на Димитър Живков е напълно заслужена!