събота, 30 март 2013 г.

Постановки от Малък градски театър

1. Охранители

Пиеса, играеща се вече над 10 години, добри актьори, почти никакъв декор и страхотно желание за игра! Така бих описала една от постановките на Малък Градски Театър. Участват Филип Аврамов, Георги Къркеланов, Петър Калчев и Съни Сънински, който е в ролята и на режисьор. Четиримата актьори ни въвличат в една много интересна, но също така и поучителна история. С "декорът" от 4 метални тръби и една врата, те успяват да ни отведат в една дискотека, където са охраната и разказват на публиката една вечер от тяхната работа. Случват им се както забавни, така и не толкова смешни случки. Зрителят сам си вади поуката. Аз лично се разчувствах накрая и препоръчвам постановката с две ръце!
П.П Родители, заведете децата си на това! :)


2. Недоразбраната цивилизация 

Когато отивате да гледате постановка на Теди Москов, никога не си мислете, че ще гледате нещо класическо, но при всички положения ще бъде забавно. Такава е и тази негова пиеса. Нашата история той я пресъздава по един забавен начин - разказва ни за произхода на шопската салата, какво се е получило от обединението на племената туршийци и ракийци, истината за Априлското въстание, неволите на българите в чужбина, както и актуалните теми за екологията и отношението на българина към опазването на природата. Пиесата е направена под формата на кратки скечове, където талантливите актьори от МГТ Илка Зафирова, Филип Аврамов, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Евгени Будинов и др. ни разсмиват, осмивайки слабите ни места. Хареса ми! :)

3. Когато дъждът спря да вали 

Пиесата започва в бъдещето, годината е 2039, мъж крещи, риби падат от небето. Една сериозна пиеса, която засяга проблема за общуването между хората, за връзките в семейството, пиеса, която ни разказва не за апокалипсиса навън, а за този вътре в нас. С постоянните ретроспекции - ту в миналото, ту в настоящето, зрителят не само че гледа, а и мисли, потапя се в съдбите на героите и ги изживява заедно с тях. Декорът и интересен и представлява купища от шайги, подредени като стени на колела. Определено трябва да се гледа 1+ пъти, за да се разбере точно смисъла и посланията, които автора се опитва да предаде. Режисьорката е Зорница София Попганчева, която дебютира с тази постановка. Участват Илка Зафирова, Пенко Господинов, Иво Аръков, Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова и Петър Калчев.

4. Суматоха 

Постановка, с която МГТ откри този сезон. Режисьорът е Мариус Куркински, и аз за пореден път се убедих, че добрите актьори не стават за режисьори. Вярно, одобрих неговия Ревизор в НТ, но тук не ми хареса. Тези два часа ми се сториха безкрайно дълги. Многобройните и еднакви разкази за лисицата определено писваха и скуката остана до края. Но актьорите бяха много добре - харесаха ми Сашо Кадиев и Владимир Зомбори. На мен не ми хареса като цяло, както и на моята компания и не я препоръчвам.

събота, 16 март 2013 г.

"Ревизор" в стил Мариус


от Н.В.Гогол
режисьор: Мариус Куркински
сценография: Никола Торманов
художник: Анна Панайотова
композитор: Емилиян Гацов
участват: Мариус Куркински, Владимир Карамазов, Рени Врангова, Александра Василева, Веселин Анчев, Йосив Шамли, Павлин Петрунов, Сава Драгунчев, Пламен Пеев, Валентин Балабанов, Леонид Йовчев, Юлиан Вергов, Виктор Танев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Калин Яворов и др.

Спектакъл от Руския сезон на Народния театър, който аз сега успях да гледам. Не че нямаше билети, а негативните мнения в интернет наистина ме отказваха. И все пак реших да гледам, за да направя една съпоставка между този Ревизор и "онзи" в театър София.
Често казано бях скептично настроена предвид режисьора на спектакъла, а именно Мариус, защото съм гледала неговата Суматоха в МГТ, която не харесах. Но тук той успя да ме впечатли не само с режисьорските решения, а и с неговата игра. Сценографията не е кой-знае-колко мащабна и уникална, но изключително ефекта - стени като огледала, полилеи... Костюмите също ми харесаха - интересни и според мен съвсем точни за този спектакъл. Актьорската игра беше на ниво. Много харесах Мариус, Леонид и Рени! Като цяло всичко ми хареса, с изключение на две неща. Първо: Владимир Карамазов. Не можах да го възприема в тази негова роля и за мен тя е твърде неподходяща за него. Второ: времетраенето. Тези 3 часа и 40 минути успяват да отегчат публиката и ако пиесата беше съкратена поне до 3 часа, щеше да е доста по добре. Жалко, че залата беше почти празна, а спектакълът наистина не е лош. И ако трябва да избера кои вариант е по-добър, смятам да се спра на варианта на Мариус, но за главна роля Калин Врачански се списва 100 пъти по-добре в сравнение със своя колега. Препоръчвам! :)